В Арт Център Банкя, на 28 май (вторник) беше открита изложбата „Интеграция на идентичности“ от 21 автора от Северна Македония и България.
Обогатеният няколкогодишен проект „Свързване“ на КИЦ на РСМ в София, тази 2019 година се разшири с групова тематична изложба, за чиято подготовка и осъществяване помогнаха кураторите от Северна Македония и България – Горанчо Георгиевски и Свилен Стефанов. Откриването на събитието премина в изключителна атмосфера и с изпълнени изложбени зали на Арт Център Банкя, а пред присъстващите свое обръщение имаха директора на КИЦ в София д-р Сашко Насев, художествения директор на Арт Център Банкя Мирослава Стоянова и кураторите - проф. Свилен Стефанов и Горанчо Георгиевски.
Изложбата остава отворена, за заинтересованите посетители, до 7 юли 2019 година.
Обръщение на Горанчо Георгиевски, по повод изложбата:
Изправени пред ежедневието, както на тези наши пространства, така и глобално, темата на изложбата „Интеграция на идентичности“ е само реакция и част от пъзела на художественото мислене при съставянето на мозайката от актуалните и новосъздадени обществени и политически движения, и промени. Допирайки до нашето съвремие се отварят въпроси от обществото в насока на изразяване на идентитета и неговото интегриране, през призмата на националната, държавната и религиозна идентификация, половата и расовата принадлежност, но и личното идентифициране на художниците. Модерният свят осъществява своите ползи чрез технологическото развитие и преди всичко, с комуникационните мрежи, които чрез медиите и ИТ обществото достигнаха своя връх в настоящето. На това настояще те са необходими за развитието както на обществото, така и на индивида, като интегрална част от тази система. Глобализацията и технологиите за промяна на съзнанието през медийната информация, пропаганда и реклама създават нов режим, в който индивидът тихо се отчуждава и губи своята идентичност. Всъщност, актуалното състояние на съвременното общество и изграждане на модерни институционални мрежи е момента на социологически разпад, т.е. дезинтеграция. Поставя се въпросът за надминаване на глобалните процеси, дали художникът говори от свое име като гражданин, еднакъв между еднаквите, или от името на художник, избран и по собствен избор отговорен, и в по-малка или по-голяма мяра обвързан с публичното мнение и действие. От друга страна този въпрос не е сложен, защото ролята и мястото на художника и гражданина не се изключват взаимно. Художникът е гражданин в онази форма, която включва участие и консумация на всекидневието.
Взаимната изложба на седем художници, инициатори на проекта „Свързване“, с название „Интеграция на идентичности“, седем художници от България и седем художници от Македония (Шкипе Мехмети, Роберт Янкулоски, Ацо Станкоски, Беди Ибрахим, Исмет Рамичевич, Атанас Ботев и Колектив Зеро – повечето от тези автори са значими за промените на мисълта и концепта в съвременното македонско изкуство) за своя главна основа има комуникацията, приятелството, взаимното разбиране и преди всичко любовта към изкуството. Тази изложба носи в себе си редица от различности, но и сродности в мислите на авторите, в съществуването на феномена на изобразителното, без разлика от къде произхождат или къде са се образовали като художници. Творците, които не познават граници, винаги намирали начини и осъществявали контакт с близките им творчески натури. Концептът „художник-художник” не е нов, но в този случай художниците директно водят взаимен диалог, а с това повдигат множество въпроси: Все пак изкуството е съвсем друго нещо, нещо, което е пред/ извън дневната политика, т.е. художниците са онова, което са – творци, обединени според принципа „изкуство заради изкуство“, а това е девиза за дълготрайно приятелство и интегриране непознаващо граници...
Обръщение на Свилен Стефанов, по повод изложбата:
Очевидно е, че темата „Интеграция на идентичности“ е актуална. Но сякаш тя е такава по един уклончив начин, доколкото интегрирането на различни идентификационни представи се появява предимно в идеологическите полета на различните утопии. И независимо, че в този проект са посочени проблемите на конкретни идентичностни нива – национални, държавни, религиозни, полови и расови, не съм сигурен, че настоящата изложба може (както и въобще изкуството) да даде поне частично решение, на който и да е от тях. Изкуството е такова, каквото е, то не е нито политика, нито етика. То е свързано със социалното по индиректен начини има своя вътрешна логика и начини за изграждане (или разграждане) на идеологическите конструкти. Затова аз не очаквам от художниците в тази изложба „илюстрации“ на социална тематика, но за мен е много по-важен резултатът от срещата на двадесет и една индивидуалности. Двадесет и един творци от две съседни, много близки страни, но същевременно и много разделени в миналото от различното конструиране на паметта и политическите реалности. Интересен е самият факт на изложбата, когато едни до други застават произведения на съвременни автори, интерпретиращи изкуството от радикално социалните, до напълно херметичните му измерения.
В този процес на интегриране на „множественост от идентичности“ съм си позволил да представя автори с различен диапазон на тематични и визуални търсения. Като куратор, който също участва в изложбата, представям произведения на художници, с които съм работил, и които ценя като едни от най-креативните в съвременното българско изкуство. Това са Генади Гатев, Десислава Христова, Иван Кюранов, Лиляна Караджова, Росен Тошев и двойката Nina/Vale. За тези автори със сигурност може да се каже, че имат сериозен принос в процеса на промяна на българското изкуство и неговото ново разбиране във всички области – от живописта до дигиталните изкуства. Някои от тях винаги са работили самостоятелно (графикът Д. Христова и фотографът Л. Караджова), а други идват от станали известни още през 90-те години арт групи като софийската XXL (Г. Гатев, И. Кюранов, Р. Тошев). В посока на видеоарта работи изявеният във Франция и България арт дует Nina/Vale (Нина Ковачева и Валентин Стефанов). Всеки от тези автори притежава доказано сложен път в изкуството и за мен беше интересно какво ще се случи като резултат, когато ги събера заедно. Надявам се кураторските ми предпочитания да материализират пред културните публики на Македония и България една интригуваща селекция (1/3 част от цялата изложба), идваща от автентичната художествена сцена на съвременна България.