От 9 декември 2020 до 27 януари 2021 година в софйската галерия за съвременно изкуство One Gallery е поставена изложбата на македонския художествен Колектив ЗЕРО. Заради рестрикциите в периода, във връзка с КОВИД-19, тази изложба е достъпна от 4 януари, когато галерията отвори врати за посещения. В изложбата са представени художествените произведения от авторите: Миодраг Десовски, Перица Георгиев, Зоран Яневски, Ацо Станковски, Беди Ибрахим, Златко Трайковски, Стефан Шашков, Синиша Цветковски, Сашо Йовчевски и Горанчо Георгиевски.
Проф. Свилен Стефанов представи изложбата на Колектив ЗЕРО в София със своя текст:
Съществуването на група „Зеро“ вероятно е най-сериозното доказателство за случването на свободата в съвременното изкуство на Македония. Нейното начало трябва да се търси някъде към 1985 г., във време, когато усещането за настъпваща цялостна промяна става все по-неудържимо. Разбира се, още през предишното десетилетие могат да бъдат отбелязани експерименталните произведения на автори като Симон Шемов, Никола Фидановски и дуото Милош Коджоман и Драголюб Бежан. Но изложбата на група „Зеро“ „Експресия, жест и акция“ от 1985 г. бележи кулминация на един цялостен процес на промени в културата, които далеч не се отнасят само до тогавашна Република Македония. Така работата на групата се свързва с художниците Беди Ибрахим, Миодраг Десовски, Перица Георгиев - Пепси, Татяна Милюовска, Ацо Станкоски, Игор Тошевски и Златко Трайковски. Тяхното място за срещи е „Галерия 7“, намираща се на Старата скопска чершия. Това са имената и от каталога от изложбата на групата в Кьолн през 1990 г., която представлява първото представяне на алтернативно македонско изкуство извън страната.
„Зеро“ е едно ново поколение, което умишлено не поставя граници по отношение на използваните изразни средства. Това не е случайно, доколкото тъкмо през 80-те години можем да говорим за едновременното случване на живописни неоекспресионистични практики и концептуални стратегии, свързани с инсталацията, фотографията и хепънинга. Може би най-характерната черта на „Зеро“ се състои в липсата на „стил“, напълно в духа на едно постмодерно еклектично възприемане на изкуството като начин на свободно изразяване на човешката личност. Затова действията на групата могат да бъдат както колективни, така и индивидуални – от стенописи до пърформанси. Не е случайна и нейната поява на Венецианското биенале през 2011 г., нещо което говори, че „Зеро“ (и в локален, и в международен план) вече че трябва да се разглежда като класика.
Когато през 2019 г. участвах в изложба с български и македонски художници в Скопие (във филиала на Националната галерия „Мала Станица“), за мен беше много интересно да открия, че група „Зеро“ работи и с автори от различни поколения. Това говори не просто за изминат път в историята на изкуството, но и за отношение към приемствеността в съвременното изкуство. И държа да отбележа, че развитието на алтернативните сцени в Македония и България съдържа много общи черти, които до този момент не са били обект на изкуствоведско проучване. В този смисъл настоящата изложба на група „Зеро“ в софийската One Gallery е вероятна крачка в посока на взаимното разпознаване на сходни иновативни процеси.
